В статията се разглеждат употребите на десетте най-чести
глагола в корпус от енциклопедичен текст. Към материала се подхожда от гледна
точка на теорията на диатезите, като за залог се смятат случаите, в които несъответствието
между семантична и синтактична структура е морфологично сигнализирано чрез се
при глагола или чрез минало страдателно причастие. Проследява се реализацията
на наблюдаваните глаголи в три типа конструкции: без се, със се и
с причастия. За установяването на основна и производни диатези се прилага
семантичен анализ и се проследява реализацията в синтактичен план на
имплицираните от думата аргументи със съответни семантични роли. Установява се,
че в енциклопедичен текст се предпочитат производни диатези, като немаркираните
се предпочитат пред морфологично маркираните. Различните глаголи реализират по
различен начин своите семантични потенции, а повечето от тях не се срещат в
изходна диатеза. Това дава основания за извода, че производните диатези, а не
пасивните глаголни форми са отличителен регистров белег на енциклопедичния
текст.
В българската езиковедска литература
преобладава схващането за наличието на два залога, въпреки че поддръжници на
мнението за три и четири залога не липсват (вж. обзори на схващанията за залога
у Цанков 1995; Баракова 1980). Най-общо граматиките на българския език,
включително и написаните напоследък, определят като деятелен залог личните
глаголни форми без се, а като страдателен залог – конструкциите с минало
страдателно причастие и глагол съм и конструкциите глагол+се с
пасивно значение (вж. ГСБЕ 1983/1998; Пашов 1994; Кръстев 1992; Георгиев 1991;
СБЕ 1998). Възвратните по форма глаголи с непасивно значение – рефлексивни,
реципрочни, медиални – се причисляват към деятелен залог при двудялба на залога
или пък се обособяват като отделен възвратен залог.
Залогът
се определя като едно от средствата, релевантни за изграждането на текста (вж. напр. Добрева, Савова 1994; Добрева,
Савова 2000) и за регистровата му принадлежност. В изследването се проследява
какви залогово характеризирани глаголни форми се предпочитат в енциклопедичен
текст и дали може да се говори за някаква обща регистрова характеристика.
Изследването е осъществено върху
произволна извадка от “Българска енциклопедия А…Я”, БАН-БЕ-КК “Труд”, С. 1999 в
обем 63 000 словоупотреби. В този масив се срещат над 900 глаголни лексеми,
повечето от които с ниска честота. Корпусът за наблюдение беше формиран, като
бяха извлечени глаголите, които се срещат поне десет пъти в някоя от
словоформите си. От тях бяха отделени първите десет глагола с най-честа
употреба (без да се вземат предвид служебни, модални и фазови глаголи).
Допълнителен критерий за включване на даден глагол в изследвания корпус
представляваше възможността по принцип от него да се образуват конструкции със се
и минало страдателно причастие. Този критерий осигурява база за наблюдение
върху съотношението между глаголни форми и конструкции, традиционно смятани за
изразители на опозицията актив-пасив. Глаголите, които се наблюдават, са: виждам,
използвам, създавам, работя, водя, изучавам, получавам, включвам, образувам,
извършвам. Групата включва само преходни глаголи. В списъка те са
представени чрез вторичните несвършени глаголи. В изследването общо бяха
наблюдавани както вторичните несвършени глаголи, така и произвеждащите ги
глаголи от свършен вид. Първоначалните наблюдения показаха, че разликите в
употребата на различните залогови форми са свързани с темпоралните ограничения
при видовете, а не със залога.
При изследването на материала
съществена роля играе наблюдението над семантичната структура на глаголите.
Съвременните интерпретации на категорията залог тясно се обвързват с
категорията диатеза, разбирана тук в класическия й смисъл като съответствие
между семантичната структура на глагола и синтактичната реализация на тази
структура. Съответно залогът се разглежда като морфологически маркирана в
залога диатеза (вж. Мелчук, Холодович 1970; вж. и Холодович 1970; ТПК 1974).
Теорията за диатезите на ленинградските типолози на езика досега (за съжаление
и незаслужено) е намерила твърде редки и случайни приложения върху български
езиков материал (известна ми е само работата Цанков 1983), въпреки че е
известна и позната у нас. В съгласие с тази теория в изследването като залогови
форми се разглеждат само такива диатезни разлики, които са маркирани
морфологично при глагола. Същевременно обаче се отчитат всички диатезни
разлики. За резултатите на изследването с оглед на неговата цел – връзката
между регистрова специфика и залог – от съществено значение са и тези диатези,
които не намират формален израз, т. е. не принадлежат към категорията залог.
Важен за изследването въпрос е
процедурата, по която се приема дали в дадено изречение глаголът реализира
изходна (неутрална) или производна диатеза. В случаите на усложняване на
морфологичната форма или на синтактичната конструкция – при употребата на
възвратен глагол или на минало страдателно причастие – производността е
очевидна. В останалите случаи, когато в изречението е употребен невъзвратен
глагол, в анализа беше приложен следният критерий, който, разбира се, важи и
при граматическа производност. За изходна (неутрална) диатеза се приема
положението, при което в изречението са реализирани всички или възможно
най-много аргументи, имплицирани от глагола като предикат (вж. Коритковска
1992; Коритковска 2004), при което взаимно си съответстват йерархията на
аргументите и на изреченските членове (вж. Коева 1998; Илиева, Коева 2001).
Изходната (неутралната) диатеза съответства на представата ни за естественото
състояние на нещата (вж. Мелчук, Холодович 1970; Станчев 2001 и цитираната там
литература).
Десетте глагола от наблюдаваната група имат някои общи
семантични характеристики. С изключение на глагола виждам всички
останали глаголи представят предикати, имплициращи аргумент със семантична роля
агентив. При неутрална диатеза тази роля се реализира чрез именна фраза подлог.
Изключение правят глаголите получавам и виждам, където при
неутрална диатеза чрез подлога се реализират други семантични роли – съответно
бенефициент и експериентор. Всички изследвани глаголи представят предикати,
имплициращи семантичната роля обектив или тема, която при неутрална диатеза се
реализира чрез именна фраза пряко допълнение.
Първоначалният преглед на материала
показа, че някои от глаголите присъстват в изследвания текст предимно в
устойчиви съчетания. Например глаголът от свършен вид видя почти не се
среща в свободна употреба. Огромно количество от случаите на неговата употреба
представлява повелителната форма вж във вметнати изрази и изречения.
Такива конструкции, разбира се, са характерни за справочната литература, но по
същността си обслужват друг тип комуникация в сравнение с основната за текста,
в който се срещат. Останалите употреби на видя се представят от
сегашното страдателно причастие видим, което е прието да се разглежда
като лексикална заемка. Вторичният несвършен глагол виждам има само
няколко употреби в свободни съчетания. Глаголите работя, водя, изучавам
и получавам също се срещат в устойчиви изрази. От тях най-чести са
глаголно-именните словосъчетания за действия от типа на работя в областта
на; водя война/битка; получавам право/статут.
Изреченията, в които наблюдаваните
десет глагола се срещат, бяха класифицирани в три групи според морфологичната
форма на глаголната лексема. Трите групи съответстват на формите, традиционно
разглеждани като изразители на залогови отношения: без се, със се
и с минало страдателно причастие.
Конструкции, в които участва глаголна форма без се
При тези конструкции в
енциклопедичен текст само някои от глаголите реализират и само в някои от
изреченията реализират изходна диатеза. От изследвания корпус това са глаголите
използвам, създавам, работя. Трябва да се отбележи, че характерната за
българския език контекстово мотивирана елипса на подлога е доста разпространено
средство за минимализиране на обема на текста при изследвания регистър, затова
няма да се отчита.
В примери (1) и (2) по-долу агентивът се реализира като
подлог, а обективът – като пряко допълнение.
(1) АТАНАСОВ Георги (Г. А. Петров) (1904 - 52) - бълг. илюстратор и приложник.
В творчеството си използува претворени мотиви от стари бълг. нар. песни
и приказки, ср-век. миниатюри, щампи и резби; повлиян от сецесиона.
(2) АНАКСИМЕН (ок.
588 - ок. 525 пр.н.е.) - древногрц. философ материалист, представител на
Милетската школа. […] Пръв разграничава планетите от неподвижните звезди, създава
хипотеза за слънчевите и лунните затъмнения, правилно обяснява снеговалежа и
градушката.
При глагола работя в (3) –
(7) също агентивът е
реализиран като подлог. Предложните пояснения реализират аргументи със
семантични роли обектив (7), социатив (4), (5) и локатив (6), като устойчивата
конструкция може да се причисли към последния случай.
(3) ГЕШОВ Стефан
Христов (1864 - 1927) - бълг. инженер, доп. чл. на БАН (1924). Работи в
областта на пътното стр-во.
(4) ГИШ (Gisch) - амер. драм. и киноактриси, сестри. 2) Дороти Г. (1898
- 1968). Работи с Д. Грифит.
(5) ТЕОФАН ГРЕК
(ок. 1340 - след 1405) - иконописец и стенописец, роден и работил във Византия
(Константинопол, Халкедония), след 1578 - в Древна Русия (Новгород, Москва). От
1405 работи заедно с А. Рубльов.
(6) АВИЦЕНА (Avicenna; латинизирано име на Абу Али ибн Сина) (ок.
980 - 1037) - учен, философ, лекар. От 1012 работи в Иран.
(7) ВАНЧЕВ Тоско Георгиев (1921) - бълг. животновъд, чл-кор. на БАН (1974),
проф. Работи върху породообразуването на овцете в Югоизт. Б-я и в
областта на пром. птицевъдство.
При
глагола получавам бенефициентът се реализира като
подлог, обективът – като пряко допълнение, срв. примери (8) и (9). В
семантичната си структура глаголът има аргумент агентив. В изследвания корпуса
обаче няма случай със синтактична реализация на този аргумент.
(8) ФАРАБИ (Ал Ф.)
Абу Насър Мухамад ибн Тархан (870 - 950) - философ и учен енциклопедист на
Изтока. Коментатор на Аристотел (заради което получава прозвището Втори
учител) и Платон.
(9) 1647 – сред рев. армия започва борба между левелерите, които се обявяват за
дем. република, и индепендентите, които са за ограничена конституционна
монархия; селяните не получават земя и се отдръпват от рев-ята;
презвитерианите се обявяват за компромис с краля.
За производни диатези може да се
говори в следните случаи. При глаголите включвам и изучавам като
подлози се реализират аргументи с роля локатив, като преки допълнения –
аргументи с роля обектив, а аргументите с роля агентив при включвам и
експериентор при изучавам са отстранени, срв.:
(10) АНАМНИЯ - група животни, у които през ембрионалното развитие не се
образуват зародишни обвивки. Включва низшите гръбначни - риби и
земноводни.
(11) АРЕАЛНА ЛИНГВИСТИКА, пространствена л. - дял на езикознанието, който изучава
пространственото разположение на езиците и областите на разпространение на
техните форми и явления.
Глаголът използвам се среща и в изречения с
отстранен агентив, при което като подлог се реализира аргумент с роля локатив,
срв.:
(12) Съвр. А[алитична] х[химия] използува хим., физикохим. и физ. методи (спектрален анализ,
колориметрия, полярография, кондуктометрия) и др.
Глагола извършвам също реализира производна
диатеза, при което позицията на подлог е заета от аргумента с роля инструмент,
а агентивът също е отстранен, срв.:
(13) ДЪЛБАНЕ - обработване на материали чрез рязане, като режещият инструмент извършва
възвратно-постъпателно движение най-често във верт. равнина.
При глаголите водя и образувам
също може да се говори за производна диатеза при изречения с морфологично
немаркирана форма. Това обаче тук произтича по-скоро от теоретичните условия за
определянето на семантичната роля агентив като носител на признаци [+човек], евентуално [+одушевеност], [+оказващ въздействие], [+корнтролиращ ситуацията] Глаголът водя
много често се среща в устойчивия израз водя война. Независимо дали
глаголът ще се разглежда самостоятелно, или ще се вземе целият израз като
изразяващ действие, в случаи като (14) може да се говори за производна диатеза,
тъй като аргументът със семантична роля агентив е отстранен, а в подложна
позиция се реализира аргумент със семантична роля локатив:
(14) 1
в. пр. н. е. – разцвет на Велика А[рмения] при Тигран ІІ Велики; води
войни с Рим и Иран.
В
енциклопедичен текст са чести и случаи като (15), при които също може да се
говори за отстраняване на агентива, при което като подлог се появява аргумент с
роля източник:
(15) АРСЕН (Arsenicum), As - хим. елемент от V гр. на период. с-ма;
познат в 3 алотропни форми. […] Съединява се с азот, фосфор, на въздуха гори
и образува арсеник.
В обобщение може да се каже, че чрез
личната невъзвратна глаголна форма в енциклопедичен текст често се реализират
производни диатези, които обаче остават морфологично немаркирани. При това в
изреченията биват отстранен най-често аргументът със семантична роля агентив.
Тази процедура е твърде характерна за разглеждания регистър и може да се приеме
като негова характерна черта.
Конструкции, в които участва глаголна форма със се
Два глагола от изследвания корпус не
се срещат в съчетание със се: работя и изучавам. При изучавам
преобладаващата част от употребите е от типа на (11), където в производната
диатеза е постигната целта на пасивизацията – да се отстрани агентивът, но
диатезата е реализирана езиково по-икономично.
При
останалите глаголи се наблюдават многобройни случаи на употреба в съчетание със
се. В тазика изречения като подлог се реализира аргументът със
семантична роля обектив. Срв.:
(16) Флюс – вещество, което се използва при
металургичните процеси.
(17) Във Вавилон се натрупват астрономични знания, създава
се календар.
(18) Военните действия се водят във формата на
бой.
(19) Фосфор се получава чрез редукция на
фосфорен акатит.
(20) В по-широк смисъл към групата се включват
и вещества от растителен и животински произход.
(21) Фибрин – белтък, който се образува от
фибриногена при съсирването на кръвта.
(22) Главното въртеливо движение се извършва от
инструмента фреза.
При
много от глаголите тези конструкции са преобладаващи. Материалът показва, че
много често агентивът остава изобщо нереализиран чрез изреченски израз. Също
толкова често в изреченията задължително се появяват предложни именни изрази,
въведени с различни предлози, включително и с предлога от. Тези изрази
реализират аргументи със семантични роли локатив или инструмент.
При
глаголите водя, образувам, извършвам, включвам, използвам паралелно
функционират два вида производни диатези: морфологически немаркирана и
морфологически маркирана. Глаголите в изреченията (14) и (18) за глагола водя, (15) и (21) за глагола образувам,
(13) и (22) за глагола извършвам, (10) и (20) за глагола включвам
и (12) и (16) за глагола използвам не са в корелативни залогови
отношения, а по един и същи начин се отнасят към нереализирана в корпуса
изходна диатеза. За залог в смисъла на морфологически маркирана в глагола
диатеза може да се говори само при противопоставянето между невъзвратен и
възвратен глагол в изреченията (1) и (12) за глагола използвам, (2) и
(17) за глагола създавам и (8), (9) и (19) за глагола получавам.
В изреченията (1), (2) и (8), (9) глаголите реализират основната си диатеза, а
в изреченията (12), (17) и (19) производната диатеза е морфологически маркирана
чрез се.
Конструкции с минало страдателно причастие
В изследвания корпус не се срещат минали страдателни причастия от глаголи от несвършен вид. Употребяват се само страдателни причастия от свършени по вид глаголи. Този факт може да се обясни с темпоралното значение на страдателното причастие, произтичащо от вида на глагола. Една от регистровите особености на енциклопедичния текст е да не допуска форми, които изразяват актуално време.
Традиционно като залогови форми се
разглеждат конструкциите с приглаголна употреба на страдателното причастие. Залогово
значение имат обаче и конструкциите с атрибутивно употребено страдателно
причастие, които влизат в опозиция с аналогични конструкции със сегашно
деятелно причастие. В подобни случаи може да се говори за същинска морфологична
залогова опозиция, доколкото диатезните промени са сигнализирани чрез
морфологична промяна на глаголната форма. В наблюдавания корпус успоредни
конструкции с деятелно и със страдателно причастие в атрибутивна употреба се
срещат при глаголите изучавам, използвам и включвам. Трябва да се
уговори, че при енциклопедичния текст може да се говори само за функционална
успоредност, тъй като двете причастия са образувани от различни по вид глаголи.
Срв.:
(23) Фтизиатрия
– медицинска наука, изучаваща туберкулозата: причини и механизми на възникване, разпространение,
форми и прояви, методи за диагностика, лечение и профилактика.
и:
(24) При умозаключение по А[налогия] знанието, получено при разглеждане на който и да е
обект ("модел"), се пренася върху друг, по-малко изучен обект.
(25) Фанерозой
– еон (еонотема), включващ палеозоя, мезозоя и неозоя.
и:
(26) Бивша извънград. резиденция на фр. крале, включена в ССН - дворец […] с богато решени интериори от итал. майстори, парк в геом. стил.
(27) АТОМЕН ЧАСОВНИК - устр-во за точно измерване на времето чрез стандарт на
честота, използуващ за репер спектр. линия на атоми (обикн. на цезий или
водород).
и:
(28) Прустът е кубично помещение, използувано като домашен параклис,
покрито със свод, обшит с дъски.
Причастните форми на трите
разглеждани глагола потвърждават, че в енциклопедичния текст се предпочитат
производни диатези. Съгласуваното определение на деятелното причастие в (23),
(25) и (27) реализира аргументи със семантични роли локатив и инструмент.
Аргументът със семантична роля агентив е последователно отстранен във всички
причастни конструкции.
Приглаголната употреба на миналото
страдателно причастие е относително по-рядко явление в изследвания корпус.
Очевидно причастната глаголна форма се предпочита заради икономичността, а не
като показател на залогово диатезно отношение. Някои от наблюдаваните глаголи
не се срещат в причастна форма. Такива са виждам, работя и водя.
При останалите глаголи се срещат изречения от типа на следните:
(29) Във Ф[иникия] е създадено първото азбучно писмо
(вж Финикийско писмо).
(30) 1830 - голяма част от Ф[ранция] е
включена в кралство Белгия.
(31) 1943 - в Алжир е образуван Фр. к-т за нац. освобождение начело с
ген. Дьо Гол, от юни преименуван Временно пр-во.
(32) Породата е използувана при създаването на бълг. червено говедо.
В
позицията на подлога се появява аргумент със семантична роля обектив, а
агентивът е отстранен. В изреченията задължително присъства и още един
аргумент, най-често този със семантична роля локатив.
В енциклопедичния текст много редки
са случаите, в които агентивът е включев в изречението като предложна именна
фраза, въведена с от, срв.:
(33) Учението за А[нализаторите] е създадено и развито от И. П. Павлов,
той въвежда и термина (1909).
(34) ТАНК - бойна бронирана верижна машина [...]. В бой за пръв път е използуван от
англичаните през I свет. война.
Направеното
изследване върху употребите на десетте най-често срещани глагола в корпус от
енциклопедичен текст разкрива, че като регистрова особеност на такъв тип текст
може да се определи употребата на производни диатези, които значително
преобладават в сравнение с основните. Целта във всички случаи на употреба на
производна диатеза е да се отстрани аргументът със семантична роля агентив.
Рядко производната диатеза служи само за промяна в йерархията на аргументите и
за фокализация на агентива. За постигането на целта отстраняване на агентива
невинаги се предпочитат маркираните в глаголната форма диатези. Широко се
използват и конструкции, в които производността на диатезата остава морфологически
несигнализирано. Само един от наблюдаваните глаголи – работя – не се
среща в конструкции с производна диатеза. Повечето глаголи, обратно, се срещат
в корпуса само в производни диатези: включвам, водя, извършвам, образувам,
изучавам, и то както в немаркирани, така и в маркирани морфологично
конструкции. Глаголите проявяват различен афинитет към маркираните конструкции.
Водя и извършвам не се срещат в причастна форма, а при останалите
няма ограничения. Най-богати на диатезни реализации са глаголите използвам,
създавам и получавам, които
реализират както изходна, така и немаркирани и маркирани производни диатези.
При последния глагол се наблюдават ограничения – той не се среща в причастна
форма. Само при глаголите използвам и създавам, и то в редки
случаи, агентивът се реализира чрез именна фраза с предлог от,
но този единичността на такива употреби потвърждава заключението, че в
енциклопедичния текст се предпочитат конструкции с отстранен агентив. Това може
да се определи като регистрова специфика на такъв тип текст. За целта обаче не
се използват само и единствено възвратните и причастните залогови форми. В
много случаи отстраняването на агентива остава морфологично неизразено.
Баракова
1980: Баракова, П. Семантика и дистрибуция на пасивните конструкции в
съвременния български книжовен език. – Въпроси на съвременния български език и
неговата история. Изв. на ИБЕ, кн. ХХІV. Изд. на БАН, София, с. 137-200.
Георгиев
1991: Георгиев, Ст. Българска
морфология. “Абагар”, В. Търново.
ГСБЕ
1983/199: Граматика на съвременния
български книжовен език. Т. 2. Морфология. Т. 3. Синтаксис. Изд. на БАН, София,
(първо издание:1983; второ издание: “Абагар”, 1998).
Добрева,
Савова 1994: Добрева, Е., И. Савова.
Проблеми на изграждането на текста. “Глаукс”, Шумен (второ издание).
Добрева,
Савова 2000: Добрева, Е., И. Савова.Текстолингвистика (Уводен курс). УИ “Епископ
Конст. Преславски”, Шумен.
Илиева,
Коева 2001: Илиева, К., Св. Коева. Емпатия, изречение и текст. –
Прагматика на текста. АИ “М. Дринов”, София, с. 83-159.
Коева
1998: Коева, Св. Аргументна структура, тематични отношения и синтактична
реализация на аргументите. – Езиково съзнание. “Наука и изкуство”, София, с.
206-230.
Коритковска
1992: Korytkowska, M. Typy pozycji predykato-argumentowych. Gramatyka
konfrontatywna bulgarsko-polska, t. 5, cz. 1. Warszawa.
Коритковска
2004: V том на БПСГ, ч. 1: Типове
предикатно-аргументни позиции. – Българо-полски граматични студии. АИ “М.
Дринов”, София, с. 85-95.
Кръстев
1992: Кръстев, Б. Граматика за
всички. “Наука и изкуство”, София.
Мелчук,
Холодович 1970: Мельчук, И., А. Холоводич. К теории грамматического
залога. – Народы Азии и Африки, 1970, кн.
4, с. 110-124.
Пашов
1994: Пашов, П. Практическа българска граматика.”Просвета”, София (първо
издание: 1989)
СБЕ
1998: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. ИК
“П. Берон”, София.
ТПК
1974: Типология пасивных конструкций. Даитезы и залоги. (ред. А. Холодович).
“Наука”, Ленинград.
Холодович
1970: Холодович, А. Залог. – Категория залога. Материалы конференции.
“Наука”, Ленинград, с. 2-26.
Цанков
1983: Цанков, К. Диатези и
залози в българския език. - Наука и съвременност. Ч. 2. В. Търново, с. 317-328.
Цанков
1995: Цанков, К. Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в
съвременния български книжовен език. УИ “Св. Кл. Охридски”, София.